Всички книги

Предговор Знам, че си някъде там. Не знам къде или от колко време, но си там. Не те познавам, не знам мъж ли си или жена, млад или стар, беден или богат, но знам, че те има. Сигурно и не подозираш, че те търся. Живееш си в някой апартамент или къща, а може би спиш на пейката в парка и се покриваш с кашони, или си в затвор, където щракането на метални ключалки и скърцането на панти на врати е твоята приспивна песен. Може би си в България, а може би не. Седиш си някъде на Барбадос на плажа и си пийваш студена бира, или гледаш през прозореца светлините на Токио и си наливаш саке, а може би наблюдаваш света през предното стъкло на тежък камион и с нетърпение очакваш завръщането в къщи, за да си сипеш една ракия със салатка. Живееш си ти живота, плачеш, смееш се, обичаш и мразиш, и си нямаш никаква представа за нишката, която ни свързва. Тънка, невидима нишка, но по-здрава от стоманените въжета на Golden Gate Bridge – онзи грамаден висящ мост, минаващ над залива на Сан Франциско. Хиляди коли минават всеки ден по него, тежки камиони, милиони хора, но двете дебели стоманени въжета не поддават. Силни ветрове се опитват да се преборят с моста, земетресения го разклащат, но въжетата държат – ето колко е здрава нашата връзка, за която ти нямаш представа. Има едно устройство – нарича се камертон. При вибрация издава определен звук. Интересното е, че раздаде ли се точно този звук отнякъде, и камертонът започва от само себе си да трепти. Той – камертонът и неговият звук са едно цяло, макар и привидно да съществуват отделно един от друг. Така и ти, читателю, имаш в душата си камертон, който трепти при този специален, точно определен звук, който аз издавам. Аз съм твоята книга, а ти си моят Читател до поискване. Шестдесет и четири автора са писали моите разкази и стихове. Те живеят къде ли не по Земята, те са жени и мъже, те са млади и стари, те са бедни и богати, красиви и грозни, те са много, много различни. Обединяват ги само две неща – това, че всички пишат на български, и аз, тяхната книга. Не, има и още едно нещо, което ги обединява – това си ти, Читателю. Всичко тук в този сборник е писано за теб. 6 Нито един от тези автори не очаква някаква парична изгода от произведението си, те не се интересуват от титли и съюзи, не разчи- тат на слава или признание, те просто пишат до теб и това са техните разкази и стихове – писма до теб. Ти, Читателю, си мислиш, че си избрал мен. Грешиш. Аз избрах теб и именно затова тази книга няма да ти струва и стотинка. Може би не си даваш сметка, но твоят камертон очаква моя звук. Тук някъде в тази книга е скрит той – твоят специален звук. Когато стигнеш до него, душата ти ще затрепти, както не е трептяла досега, ти ще познаеш себе си така, както никога не си се познавал, и стома- нените въжета на моста, заключил Златните врата на твоята душа от скоро или от много години, ще почнат да трептят също. Те ще трептят все по-силно и по-силно, докато се разкъсат със звън и душата ти ще се слее с моята, така, както водите на залива на Сан Франциско се смесват с водите на Тихия океан. Аз ще почукам и ти ще ми отвориш, защото ти си моят Читател до поискване. Нашата среща е предопределена. Това, което те вълнува, е в мен. Това, от което се нуждаеш, съм аз. Това, което си чакал и без да подозираш, го нося. Аз те намерих, Читателю! Здравей! От името на Книгата, Виктор Хинов